четвъртък, 20 декември 2012 г.

ДЕН 18 – 12. 08. - неделя НА МОРЕ


Станахме на разсъмване. Нямах търпение да се изкапя в морето. Около 7:00 тръгнахме от вилата към фара – без да следваме маркировката, а направо към фара, по пътечките от животни, та и дори без тях. 

На излизане от селото татко се спря да се обади на тези хора, при които мислеше да нощуваме, а аз продължих направо към фара. Разминах се с една жена – мислех, че е местен жител и я питах дали от тук може да се стигна до фара, но се оказа, че не е от тук и не знаеше. Е продължих си напред без пътека към целта. Скоро и татко дойде и заедно минахме през оградата и към носа.



Стигнахме целта, хвърлихме и камъчетата от в. Ком, а и изгревът от тук е невероятен. За съжаление обаче, човека от метериологичната станция излезе и ни се развика какво правим тук, скара се, наложи се да изтрия снимките, а и чак охрана искаше да вика. Е как какво правим тук – как да не идеш но самия нос с фара, след като си извървял толкова път, но явно човека не разбира какво е това, а и това та уж е Между народен маршрут на дружбата, пък не ти дават да минаваш оградата и на стигнеш до края на самия нос. Успя да ми поразвали настроението, но карай, нали все пак стигнахме крайната точка. После се спуснахме долу на плажа под носа.


Докато понапичаше слънцето се попекох малко, а татко събра няколко интересни дръвчета, които да надпише за спомен. Към 10:00 някъде доста се заоблачни и почна да духа хладен вятър и решихме да тръгваме към вилата да закусим и да си вземем багажа и да се прибираме (как не ми се искаше не е истина).





Е снимах се и с последното маркирано дърво, отново, след като на снимката от вечерта нищо не се вижда. Върнахме се във вилата, седнахме на същата маса от снощи с гледка към морето и фара.

Закусихме с палачинки и след това за съжаление трябваше да тръгваме. Минахме през църквата да запалим по свец и на път към к.с. Елените. Настроението ми се беше скапало, не ми се пребераше, всичко през изминалите дни щеше да ми липсва. В началото отново напече и беше доста горещо и аз реших, че на Елените пак ще ходя на плаж да се окъпя. 


На влизане обаче в Елените доста се заоблачни, щеше да завали скоро, но аз не се отказвах – ще ходим на плаж. Точно когато започнаха плочките и със стъпването на първата плочка раницата на баща ми се скъса – едната презрамка. Май май не трябва да ходи по плочките. Слязохме до плажа – татко си управа раницата да може да се пребере пък аз по обиколих плажа и се изкъпах. А точно като тръгвахме заваля. Хванахме автобуса в 14:30 за Бургас. Там всичко ми беше странно – много хора, шум – не ми беше там мястото, исках да се върна в планината. Така беше доста време, след като се върнахме. А и вси още ми липсват тези дни и нямам търпение да съм отново горе на Пътеката.