ДЕН 5 – 30. 07. - понеделник

Събудих се още в 04:21, но бе рано и полежах още до към 5 и станах. Управихме се и към 6 слязохме за закуска в хижата. Както и си бяхме поръчали, хижаря ни направи препечени филиики. Любимата ми закуска, най-накрая, липсваха ми вече. Тук искам да отбележа, колко добър човек е Станислав-хижаря и да му благодаря за всичко. Взехме си сухата храна и в станалия обичаен за нас час 06:42 тръгнахме.

Минаваме покрай чешмата, пълним вода 

По пътя под паметника, покрай който минахме вечерта

и поемаме нагоре срещу него.

Супер качане за закуска, е аз се радвах, не и татко. Времето беше хубаво, но ветровито. Бяхме на откритото голо било, пред нас се откриваха красиви гледки надолу към селата, а около нас планината. Страхотно, чуствах се в свои води и изпълнена с много енергия. Така ми харесва най-много в планината по откритото било. Минаваме вр. Капулу, Кордуна. Качане, слизане, пак качане. Среща със стада коне. Подсичаме вр. Свищиплаз, доста си духаше там. А и като цяло, като сме от северната страна вятъра си беше доста силен и хладен. Първо минахме разклона за летния  път, после и този за зимния път за х. Свищи плаз. Някъде тук получх и собщение от една приятелка, че класирането за магистратурата е излязло и съм приета (то се знаеше де, но все пак) и се зарадвах много и предобих още енергия и сила, че все бързах напред, а татко все ми правеше забележки да намаля темпото, че го измарям.

В 11:40 седнахме да обядваме до едни скали на завет и да починем преди до почнем с двухилядниците. Едни коне които малко преди това подминахме дойдоха при нас – май искаха да ни правят компания, но ги изгонихме. След 30 мин. отново сме на път, а първите двухилядници (е естествено след Ком) са пред нас. В 12:55 сме на Косица 

а след него и Паскал  

Супер най-накрая сме на над 2000 метра – от кога чаках само този момент. Успях да видя и позная х. Момина поляна 

Скоро минахме и разклона за с. Антон. Е скоро трябва да стигнем х. Планински извори – около 14 часа, значи имаме шанс да стигнем х. Ехо. Скоро пред нас се видя и х. Планински извори, само трябва да слезем към нея 

Тук срещнахме двама, които яздеха коне и нормално - много коне.

Жалко за хижата в много лошо състояние е, а каква само може да стане, ако се управи. Без да спираме продължаваме към „Петте чучура” за там сме намислили малка почивка. След по-малко от 10мин. сме там. Пием вода, пълним шишетата, моето „любимо” миене на краката – е днес съм със сандалите и е значително по-добре, фотоапарата закрепих на самоснимачка, за да имаме обща снимка на чешмата 

Пред нас е вр. Тетевенска баба 

Пак стада с коне. Подсичаме върха след което следва доста гадно спускане. Татко си ме задмина – на нанадолницата си набира скорост, а аз изостовам. Никак не ги обичам, за разлика от изкачанията. Срещаме отново боровинкаджии. Тук искам да отбележа, че през целия ден баща ми не се спря да спира да хапва боровинки, много се нервирах така -  път ни чака, а нагоре по билото е толкова приятно да се върви, пък той се занимава със тея ситни боровинки. Вече сме на Антоския превал – от тук до Каменната порта пътя ни е познат, защото сме го минавали. Тук след разклона за с. Антон видях малко змийче, но то се шмугна във хвойната и внимателно минах по пътеката. Следваха върховете Булваня и Братаница. Аз карах все напред и нагоре по пилоните, а татко започна да подсича върховете по някакви пътечки. Някъде след Булваня почнахме много да се делим и отдалечаваме така и реших да мина с него по пътеката, но доста време не се виждаха пилоните и почнах да му казвам, да не изгубим пътя, то познато място, ама пак може да се обаркаш. Не можаха да ми изтарпят мрънкането, че ги няма пилоните и завихме по предполагаемата им посока без пътека. Тук паднах и доста време след това ме болеше крака, много се бях ядосала. Вр. Братаница, от където се откляше пътя за х. Бенковски, аз го качих, а татко пак подсече малко. Пред нас вече се виждаше Кончето и настроението ми малко се поуправи. 

Преди него пак ми обясняваха, че можело да се подсече, но аз не щях и да чувам за това. Как ще подсичам интересната част на планината имам 2 дена и малко да се порадвам на тази любима моя част на високо и открито по билото. Към 18:20 сме на Кончето, минваме го за петнайсетина мин., като аз и този път прекалих със снимките 

Продължаваме през вр. Пъпа на път за вр. Вежен. Вятъра се бе поусилил, а и времето напредваше и се прокрадваше идеята за нощувка на открито някъде до чешмата до Каменната порта. Този път освен другия път за х. Вежен успях да видя и чешмата под върха. Точно в 20:00 сме на вр. Вежен. Духаше ужасно силен вятър – можеше да си ме отвее.

След 15 мин. сме на Каменната порта – татко каза „давай да слизаме до чешмата и докато е светло да си направим бивак”. В този момент обаче аз видях стълба с табелката за х. Ехо – сега сме на стълб №…..,  хижата е на №……….. Прочетох му го, стълбовите ни се сториха малко и без да мислим продължихме по пътя за хижата. Минаваме първо през вр. Каменица. Вече се смръчава, но тук маркировката е повече от идеална, тези стълбове си личът от далече. Аз даже се опитввах да ги броя, за да знам колко още ни остават, не сме си играли да гледаме номерата на всеки, а просто си вървяхме по пътеката и където видим номер - видим го. Подържахме доста добро темпо, най-накрая да се движим като хората. Малко снимки по пътя, докато все още мога 

Бе около 21 часа, а пред нас се изправи вр. Юмрука, а в ляво след него се видя и хижата, която светеше. Беше пълнолуние, пилоните се виждаха отлично и не бързахме да вадим челниците. Започнахме да чуваме, че гърми, но беше все още далече. Казвахме си, че ще стигнем хижата и тогава ще завали – да, ама не. В 21:20 точно преди вр. Юмрука заваля изведро. Спряхме да сложим дъждобраните и изкарахме челниците да си светим. Бурята бе около нас – светкавища, бройм до 1, най-много 2 и гърми и то много силно, а татко после ми каза, че в началото като почнахме да чушаме гърменето е успявал да брой до 100. Супер в окото на бурята сме, а пред нас е вр. Юмрука, който толкова много исках да мина от горе по въжетата, но сега не си го и помислих, даже след като сложихме дъждобраните казах на татко да внимаваме и да хванем лятната пътека, която го подсича. Не сме я търсили просто я улучихме – може би на късмет. Дъжда се изливаше, продължаваше да гърми и да се святка около нас, а ние упорито продължавахме по пътеката. Минахме покрай чешма, но вода от нея не течеше, но не ни е и трябвала, пък и да ни трябваше – то дъжд се изливаше, че има в изобилие. Навлязохме в гората, маркировката си личеше добре. Нали си даржа включен телефона, явно имаше обхват званя няколко пъти само да ме ядосва, не че му обърнах внимание, просто не ми е до званенето му в тази буря. Точно почна да понамаля дъжда и гледам хижата пред нас на няколкостотин метра. Беше тъмно, явно хората са си легнали влязохме вътре – сабухме се, махнахме дъжнобраните и татко отиде да потърси хижарите, аз си сабух мокрия анцунг и се обадих на майка, че тя била звъняла. Вечеряхме супа, после топла баня, и а в стаята беше доста топло – направо идеално след студения вятър през деня и ужасната буря вечерта.

Ако още сутринта бяхме тръгнали час по-рано, както ми се искаше щяхме да си спестим дъжда. А после добре, че не останахме на каменната порта, щяхме да прогизнем и да се разболеем от тая буря.