А аз преди да тръгнем се базиках, че, ако на първи е
лошо времето оставам на х. Добрила да го чакам да се управи и тогава ще
тръгвам. Базик, ама взе, че стана истина.
Събудих се към 05:30, надничам през прозореца времето
е ясно – съмва се и скочих. Управяме се, ще тръгваме. С Косьо слязохме долу в
столовата, за да видим в интернет какво пише за времето. Прогнозата е неумолима
– гръмотевични бури. Докато видим това и почна да се заоблачва, след малко се и
обложи нацяло. Ясно ще оставаме тук. Закуска към 9 с пържени филийки. По едно
време тауж не валеше, излязох навън да говоря с майка, че вътре няма обхват, то
пак заваля. На обяд спахме – аз май най-много от 11 до 17:05. А малко след
това, като слязох при другите долу в столовата отвън се изсипа ужасен дъжд,
прекалено силен. Разбрах, че Живко с брат си са решили да се качат до вр.
Амбарица, а групичката която срещнахме на х. Козя стена са минали и мислели да
спът някъде до езерото под Купена. Скоро Живко и брат му се върнаха, бурята ги
хванала точно преди върха. Видели групичката, като слизали към локвата са
попаднали в „окото на бурята”- светкавици, гръмотевици. На следващия ден
разбрахме, че е било така в тази част през целия ден. Да нали затова и
почивахме. Говорихме с Таня и Живко- те са минавали Е-3, дадоха ни указания за
маршрута нататък, за което можем да им Благодарим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар