ДЕН 11 – 05. 08. - неделя

Още на слизане от хижата до заведението долу, раницата ми отново почна да се разпаря. Закусихме супа. Аз пих и кола, че нещо като излязох отвън и много почна да ми пари на очите, направо не можех да гледам. Снимки на проход:

и в 07:12 тръгваме по нанагорнището от прохода. И напред по добре познатия ми път. Помних го добре, че и на маркировката много не обращах внимание и през деня татко на няколко пъти ми казваше да не бързам толкова и нищо,че помня пътя да гледам маркировката. Настигна ни едно момче с колело. Извесно време повървя с нас. Догодина смятал да минава пеш Е-3 и излязъл малко да проучи маршрута. После ни задмина. Ние спирахме, че раницата ми пак нацяло се разпори. Тук обаче татко се сети да я върже с едно въже – така вече беше по-добре за вървене с нея, а на х. Чумерна ще я шия пак. Стигнахме и вишките:

Скоро сме и на разклона на пътя със съборената барака. Някой е развалил голямата стрелка с дървета сочеща нагоре, но на нас не ни трябваше, вече знаем, че сме нагоре. Е това нанагорнище и този път ме поизмори. После по пътя вече е лесно. Татко искаше да се отбием до г.д. Бутура и да провери дали има вода. Та от разклона вместо нагоре минахме по черния път с наклонения пилон посредата и сме на паметника:

Тук ние седнахме за почивка, а татко слезе до останките от горския дом да види какво е останало и да си напълни вода, че нещо много я пиеше, но като се върна каза, че чешмата не тече. Продължихме нагоре по пътя и ние пак ударихме доста бързо темпо, че в един момент като спрях, даже не виждах на къде е баща ми и спрях да го поизчакам. Подхлазнал се по тясната пътечка и затова се позабавил. През Големия и Малкия тунел и в 12:10 стигнахме и зсл. Караиваново хорице. 

 Таня, Косьо и Изабела решиха да не остават и продължиха към х. Буковец. А ние останахме да обядваме тук – татко още миналия път като минавахме бе решил, че тук ще обядваме.

От заслона по добре познатия и хубав път през местността Пожарището, поляната Трите братя – някъде там знаехме, че има вода, но не сме я търсили. С забележки от татко да понамаля темпото, че съм бързала, пак го наболяваше кракът, отново 2 часа след зсл. сме на х. Буковец. Този път чешмата зад хижата не течеше, а аз се канех да си мия краката –жалко. Беше пълно с туристи този път. Направихме си близо едночасова почивка.

От хижата по пътеката този път, а не по шосето на прохода и сме на горския дом и шосето за Шешкинград. Мислехме да идем до „Хайдушкото кладенче”, но се от казахме. Нагоре по пътечката зад горски дом и на път за х. Чумерна. В 17:17 сме на нея.

 Първоначално бях мислила отново да ходя до върха, но като стигнахме не ми бе до ходене горе. Трябваше да шия раницата и то много добре, че да издържи до края на похода. Качихме се горе в стаята, изрязах от гетите плата долу за степалата и го приших на раницата. Минах го няколко пъти, за да държи – е от тук нататък нямах проблеми с нея. Хижарите бяха други, не тези които, ние като идвахме – цялото им семейство били маратонци. Поне се грижат и за пътеките, ходили да ги разчистват. А и на другия ден се убедихме, нямаше ги нападалите дървета насред пътя. Вечерта хижаря ни спомена и за рекорда до Вратник – нещо от рода на около2 часа беше. Разбрахме се, че на другия ден ще тръгваме в 5 сутринта, струваше ми се рано, защото ще е трудно след разклона за дървото „динозавър” да хванем в тъмното пряката пътека, но щом всички са казали 5, значи тогава тръгваме.