В 06:42 тръгваме от хижата. Тук маркировката
заобикаля малиновата плантация, но за по-пряко ние минахме направо през нея –
има си хубав черен път. Излизаме на Горното езеро
Тук се разминахме с двама ездачи на коне, не
разбрах мястото на което отиваха, но казаха, че е все по Ком-Емине. След малко
излязохме на фермата по Сапард
Продължаваме нагоре. Подсичаме вр. Издремец. В
07:50 сме на разклона за манастира „Седемте престола” – преди и след този
разклон се опитвах да го видя, знаех, че се вижда от някъде, на няколко пъти
видях постройки, но така и не разбрах кое е манастира. Карай може би следващия път
ще го позная. Към 10 спираме до една чешма за почивка. Малко слабо тече, но е
хубава и студена. Зареждаме се с вода и продължаваме. След малко сме на г.д.
Чукава
Минаваме през местността Разделената вода. Тук
някъде беше открито и духаше вятър и изкарах дрехите да съхнат. Минахме първо
покрай метален кръст и скоро след него стигнахме и каменни кръст за който
знаех, че трябва да стигнем – оброчището „Св. Дух”. Тук имаше пънчета и имаше
хубава сянка. Часът бе 11:40 и решихме да спрем да обядваме.
След 30 мин. почивка отново сме на път. Някъде тук
видях вр. Мургаш, беше срещу нас в далечината, по-късно разбрах, че наистина е
той. След още 30мин. сме на разклона за х. Лескова и Литаково. Ние поехме по
пътя за Мургаш.
По откритото, през гората и пак на открито с
изкачаме сме на вр. Бигла.
Гледката е много красива, но и вятъра си го биваше
– доста силно си духаше. Правим снимки и продължаваме. След качането следваше
едно хубаво слизане надолу. Навлязохме в гората, снимам се с една интересна
скала
и след известно време започнахме да се движим
покрай ограда
Беше много топло и задушно. Тази ограда направо ме
изнервяше, толкова е дълга и еднотипна, че имах чувството, че все сме на едно и
също място. Бях с маратонките, краката ми направо изгаряха. В началото не ми се
спираше, но в един момент не издържах с тея крака и при една спирка за малка
почивка се събух боса и така сложих сандалите, краката ми направо пареха, беше
доста гадно. Известно време след като се преобух, се поуспокоиха, така вече се
върви по-добре. Към 17:00 пресякохме пътя между Ябланица и Врачеш. Татко се бе
поизморил и спряхме за кратка почивка. Продължаваме през гората, на места
маркировката се губеше, имаше бели стрелкички и следвахме тях. В един момент и
те изчезнаха, не се виждаше пътека, спряхме, за да потърсим накъде сме и след
малко открихме отново белите стрелки, а след това се появи и маркировка.
Започнахме да качаме вр. Чилек. Баща ми започна доста да се измаря от това
продължително изкачане. Често спираше за глъдка въздух. Наближаваше 18:00 това, че още не бяхме стигнали „Белия камък”
и знаеики, че х. Мургаш не работи ме караше да предложа на татко да изкачим върха
и да нощуваме там, нали има метереологична станция, все ще открием завет, а може
и да ни пуснат вътре, ако има някои или да продължим към Зла поляна и да
нощуваме там на открито. Излизайки на откритото, малко преди Белия камък, татко беше толкова изморен от
това качане, че чак почти легна на тревата. Гледайки върха искаше да оставаме
тук, чудеше се как ще го качи. Отново предложих да слезем направо към Зла
поляна. След малка почивка продължава ме и сме на Белия камък. Баща ми се
движеше в страни долу горе поравното, а аз горе по пилоните. Тук се оглеждах за
маркировката за Зла поляна и тази към върха, но така и не ги видях и тръгнах
към татко, които вече вървеше към табелката за х. Мургаш. Бяхме останали почти
без вода и я пестяхме въпреки жаждата, незнаехме още колко имаме и дали някъде
има вода. Вървим по добре маркиран път, а аз започнах да се сещам за слизането
към Котел, като бях останала без вода и ми беше станало лошо и вече ми се
привиждаше вода, че като пресичахме едно
поточе, неможех да повярвам, че има вода, изпих 4 литра вода тогава. Е този път
не се стигна до там. Около 19:30 пресякохме една рекичка – тук спряхме. Пихме
вода, напълнихме всички шишета, аз си измих краката и тръгнахме. Колко по-добре
се върви с охладени крака. В началото маркировката бе добра, но в един момент
изчезна, нещо я загубихме или просто липсваше. Продължихме по пътя. Скоро
хубавия коларски път свърши и продължихме направо, без определен път, надявахме
се, че ще излезем на маркирания. Излязохме на пообрасъл път. Тръгнахме нагоре и
след малко видяхме табела сочеща в обратна посока на тази в която се движихме
надолу – Врачеш през Белия камък. Е добре поне не се връщаме, качаме се нагоре
и се успокоявахме, че ще изкачим върха и утре от там ще продължим. Скоро този
път откланяше на ляво, а в дасно видяхме маркировка и пордължихме по нея. Малко
преди един разклон имаше табела х.Мургаш-20мин. Толкова малко, но накъде. Часът
бе към 20:40-45 с татко решихме да спрем за малко и да видим по кой път е
маркировката, за да не губим повече време. Верния бе леко в дясно, а не
направо. Вървим по него и все гледам часа. Минаваме покрай голям надпис със
сини букви – ХИЖА МУРГАШ ВИ ОЧАКВА. Ами да, но ние все още не я стигаме. Почна
да се поздрачава, на 20 мин. от онази табела, че има толкова до хижата пътя по
който вървяхме продължваше напред, но в ляво има табела за хижата, видях я и
казах на татко, който продължаваше по пътя. Не я е видял, нормално доста в
страни е и на здрачаване е все пак. След малко видях покрив – най-накрая това
трябва да е хижата. В 21:15 бяхме пред нея.
Когато звъняхме за нощувката тук, ни казаха, че хижата
не работи и е в ремонт, имало работници и за 2 човека щяло да има място. Да но нямаше
никой. Прозорците разбити, няма такива, долу от едната страна имаше дограма.
Татко влезе да я огледа и да види дали може някъде да спим. Аз седнах на
пейката, имаше обхват и звъннах на майка. Видях, че отвън има течаща чешма,
малко по встрани. От тук пред хижата се открива невероятна гледка –
предполагаме, че е към София. Много е красиво, но така и не успях да направя
снимка в тъмното. Баща ми се върна и на въпроса как е вътре ми каза зле.
Последва въпроса да го сравни с х. Вихрен – било нещо такова. Никак не ми се
хареса това. Влязохме да видим къде ще спим – вътре нямаше нищо, горе е празно,
само в една стая има легло с юрган, доста прашасали и гардероб. Слязохме долу
през един разбит прозорец към едно помещение – това което видяхме, че отстрани
има дограма. Прилича на столова. В единия край имаше три легла, ако могат да се
нарекат легла, в средата имаше маси, пейки, печка, дърва. В другия край имаше 2
легла – само легло с пружините – е тук ще спим. От вън имаше простряно одеяло,
горе в гардероба открихме още едно и някакви чаршафи и ги постелихме на
пружините. Вечеряхме отвън пред хижата на масата и пейката. Сложих си и другите
дрехи, които носих – потника, ръкавите, другата тениска и дъждобрана и така спах.
Татко също се облече. Преди да легне на липсващия прозорец през които минахме
нареди от големите бетонни камъни, от които имаше отвън. Затвори вратата,
закачи завесата и легна. Е не бе толкова зле колкото в х. Вихрен (август 2008г.), където
стените бяха в мухал, тавана падаше и бяха опънати плачета да го пазят – ужас,
ако не ми беше станало прекалено студено щях да спа отвън. Хубаво място е, но
жалко за хижата. Тази масивна сграда, ако се оправи би станала чудесно място за
туристите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар