ДЕН 16 – 10. 08. - петък

В 07:20 тръгнахме от горското стопанство Карнобат към Крумовия мост и от там по нашият път. От него има два пътя – баща ми като го е минавал е минал по другия, но той явно доста обикаля, защото ми беше казал, че имаме около 2-2:30 до зсл. на Хазим Горски, а ние сега по другия път за малко по-малко от час бяхме там. 

Доста се зарадвах, защото щяхме да можем да стигнем по на изток от колкото мислехме. Включих телефоните и с по един всяка ръка продължих, за да гледам кога има обхват, за да звънна на майка да й кажа, ако експреса ше спира на Дъскотна да хване него, ако не спира да не идва, защото няма да я чакаме. След около час стигнахме до една поляна с много пътища на всички посоки,

-нашият път. Тук бяха хората, които ни задминаха с джип малко по-рано. Единия се оказа познат на баща ми, че си поговориха малко, каза ха му кои от всичките пътища е за село и продължихме. Малко по-нагоре имаше и обхват и се чух с майка. Пътя ни този ден нямаше нищо общо с този от вчерашния – на места имаше паднали дървета, ама не са нищо, колкото да ни напомнят, че сме в гората. 

-манастира в Люляково – баща ми не пропусна да ми го покаже. Някъде там по пътеката за малко да настъпя една змия – видях я в последния момент и я прескочих, ама се постреснах как единия ми крак е до нея, а с другия със сантиметри не стъпва върху нея. Почна да прекапва и за да ни навали баща ми предложи да изкарваме дъждобраните.

Колко много маркировка на едно място, а някъде изобщо няма. 

Стигнахме и тази чешма над с. Люляково и Рупча 

Спряхме за вода и да си пребера дъждобрана и да капи не го искам, само ме задушава. Малко по-нагоре от тук има отново два два пътя – преди да тръгнем се бяхме разбрали да минем по този по билото и да слезем в Дъскотна, но сега колкото и да не ми се искаше се съгласих за да спестим време да минем през Рупча и Планиница-баща ми го е минавал, а и пътя е по шосето няма къде да объркаме. Стигнахме и селото на Вашко да гама от село Рупча. По един кроасан от магазина и към Планиница. Там направихме по-голяма почивка, че татко бе обещал на негов колега да му идем на гости, като минем от там. Минавайки през Дъскотна се обадих на майка, да й кажа, че продължаваме да не си играе да хваща влака и да идва – малко се порасърди, щеше да ни носи палатката, нямало да има къде да спим, а го давали да вали. Пътя е хубав коларски път, покрай много чешми за вода – не пропуснах да уважа всички, като пия вода от тях. 

Минахме над Снягово 

и продължихме.

Пръста преличаше на морския пясък, наближаваме морето. В Добра поляна седнахме за почивка, да си сложа стелки на маратонките, че почнаха да ми обиват нещо. Минахме Средна Махала, по черния път и после по шосето  в 18:30 бяхме в Топчийско. Тук до първата къща имаше хора и питахме колко е до Сини рид – било 1:30-2 часа, много исках да продължим имаше предостатъчно време, но баща ми след като разбра, че и хижата работи беше категоричен, че ще останем. Водихме голям спор – според мен няма смисъл да се върви толкова много до тая хижа и на другия ден пак да се връщаш, но неможах да го обедя в това. Много се ядосах, но какво да правя, няма да го оставям последния ден и отидохме до хижата. Толкова бях, ядосана, че не продължихме до Сини рид, че чак не си говорехме.Тук наистина много се расърдих.