ДЕН 12 – 06. 08 - понеделник

В 05:10 по-тъмно тръгваме от хижата. На челници, покрай няколко локви по черния път и след малко минаваме отбивката за „Дървото динозавър”. Малко след нея камионния път свършва, а нашия е пътечка в ляво през гората. Е да хубаво, че знаем, но в тъмното си падна голямо търсене маркировката за нея, доста време загубихме, чак към 6:00 като почна да се съмва успяхме да я видим. Само дето тръгнахме рано тук изгубихме времето от него. Жалко  предния път по тази пряка пътечка до хижата нямаше и 30мин., а сега час, за да търсим точно накъде сме в тъмното. Пак познах, че е трябвало по-късно да тръгнем. От тук нататък денят беше добре. През „Темната гора”, отново се услушвах и пак ви се чуваха, гласове. Чудих се в началото дали не ми се преструва, но и татко каза, че ги чува, както и Косьо които даже пита дали чуваме нещо. Не пропуснах да му кажа за легендата – горките деца. На един кръстопът спряхме за почивка, а аз слязох в дясно по пътя, с шишета да търся вода, че имах по-малко от литър, забравих сутринта да си напълня, но не открих, а според картата и от думите вечерта на хижаря на Чумерна някъде там има. Пътя беше лек и приятен, познат и отново много не обръщах внимание на маркировката, за което си просих забележките да на объркаме пътя. 

Е паяка май не иска да минаваме. През няколкото поляни, като отново на едната не пропуснах да кажа, че е идеална за футболно игрище и в 11:20 сме на Агликина поляна. Запалихме по свещ в параклисчето, малка почивка и по асфалта към прохода. Скоро сме на Кантон Табелите (пътя мужду Слевен и Елена) от там по шосето известно време и по после по отбивка в ляво по маркираната пътека до зсл. Вратник. Миналия път ми се стори доста дълга отсечка, а тоя път май от наличието на обхват и  говорене по телефона от кантона до Вратник, не усетих пътя. В един момен сме на поляната и аз се учудих, че сме стигнали. 

Слязохме до чешмата и така както го и мислехме спряхме за обяд тук на Изворите на Камчия. Аз си изпрах дрехите да съхнат следобеда, поизстудих краката, изпих първо литър и после преди да тръгнем още два и напълних шишетата. Май съм си взела поука от предния път към Котел. Беше ме страх да не остана пак без вода. Тук се срещнахме с Любо с колелото, от вчера ни гонил да ни стигне. Минавал го миналата година и сега пак. После се сетих за него от разказ във форума.

След едночасова почивка поехме отново на път. Тук на местата където предния път бе прекалено обрасло сега се минаваше по-лесно. Личи си, че са минавали хора. Липсваше един пилон, които помним от миналия път, че пътеката беше с много нападъли дървета и след това доста време нямаше маркировка и се бяхме връщали до него. Стигнахме и Делирадевата бука:

След малко всички тръгнаха да продължават по хубавия път направо, но познах мястото, миналия път татко пак си продължи така, извиках им, да минат в ляво и че има табела пътя е от там:

под наклоненото дърво. През една поляна, първото по голамо пространство на открито и с кръстопът, направо сме - естествено. Отново в гората и на мене нещо раницата почна много да ми пречи вдясно на кръста, почна да ме боли и да ми е по трудно да вървя. Останалите спряха за почивка малко преди вековното дърво, аз спрях само татко да ми даде да изпия едно хапче и продължих и се събрахме пак на Вековното дърво:

последното маркирано дърво, от тук много време няма маркировка и предния път си беше чудо, че улучихме верния път. Излязохме на огромната поляна, а вр. Разбойна е срещу нас. Този път тук тревата беше понаизгоряла и ниска и по лесно се вървеше, не като миналия път, през нея без определена пътека по предполагаемата посока. Към далекопровода, от там нагоре, почивка под първото дърво. Времето пак бе като по поръчка, ние се претеснявахме, че тук ще ни пече много слънцето, като предния път, но то се криеше зад облачета и беше добре. Покрай дървото на което и предния път имаше оставена корка, нагоре и надясно покрай едно дърво с маркировка, после на места има и пилончета.

Мене толкова ме болеше кръста от тая раница, че си поизостанах, но карай нека вървят.  На места сме по пътя на четата на Раковски, нашата маткировка върви с нея 

Минахме и рекичката, която предния път ме спаси, а този имахме вода и дори не спряхме, но пък като я минавахме незнам как стъпах, но си намокрих десния крак – стъпах в реката, пък и бях със сандалите. Отново по открито, но и този път още преди заслона (Набожното дърво) видяхме маркировката и минахме от там. Около 21 сме на първите къщи от вилната зона на Котел. Добре, но се стъмваше вече и решихме, за да не бъркаме и да се бавим с пряката пътека да слезем по шосето. Доста се обикаля, но няма как беше по разумното. Всички караха на челници, без мен и малко преди да влезем в града се спънах на една дупка, не я видях. След питане на къде е хотел Котел – бил затворен, кои е тоя хотел, но накрая ни упътиха и в 21:45 сме там. После татко ме води до една механа с езерце да вечеряме. Бяхме прекалено много гладни – пак бира, картофи, пържоли, кюфтета.