ДЕН 10 – 04. 08 - събота

Баща ми беше минавал този маршрут и очаквахме кратък и лесен преход. Станахме по-късно, закуска на хижата, разговори за Е-3 

В 08:05 отново сме на път. Минаваме покрай новата хижа:

и нагоре по пътя. Беше доста топло и спрях да се съблека. Скоро сме в началото на ветропарка. Тук наистина имаше чешма, но вода нямаше. Не ни  и трябваше. Минаваме изворите на р. Янтра и продължаваме през ветропарка.

– минавайки от тук на пътя видяхме змия, е аз я подминах, че чак другите като казаха се обърнах да видя. По пътя на открито, през гората и в 10:25 спираме за почивка до „Бабиния райкин чучур”. Продължаваме по пътя, а ако скоро ще има някакво разклонение татко ни предупреждаваше да внимаваме за такова. Минаваме покрай тази интересна скала:

В 11:45 сме на г.д. Българка. Тук останалите решиха да обядват, а аз поседях и снимах – ще обядвам на жп. гара Кръстец – майка ми носи кашкавалки все пак. 

След обичайната 35-40мин. обедна почивка отново сме на пътя. Минаваме покрай вековното дърво:

:

Разминаваме се с доста туристи, тук и нодолу по пътя.  Минаваме през Мъглижка поляна и Синия камък и след 30 мин. сме на първата българска мина – „Рудник Лев”:

Минаваме през миньорското селище – било е добро място, но сега са само останки от постройки. През бариерата по шосето надолу и след няколко минути сме на жп. гара Кръстец. Майка ни чакаше в чакалнята. Татко върна малко багаж, но според мене можеше  още да върне, че му е прекалено много и тежи, но така си е решил. Аз обядвах. Върнах скъсания анцунг и ми дадоха клина. Доста голяма почивка си направихме тук, малко над час. Но ни оставаше малко и не очаквахме да имаме проблеми с пътя. 

– Косьо, татко, аз, Изабела и Таня – от ляво на дясно.

Пресичаме линиите, минваме бариерата:

и по пътя нагоре. Черен, хубав път и така до тази постройка :

Тук имаше табела за велопът са Бъзовец, а нашия е надолу па пътечката, имаше и табелки, татко знаеше, че е от там – минавал е, но пътеката обрасла – къпинаци, коприва – ужас. Баща ми изкара лозарските ножици и ракавиците и почна да поразчисти малко. Според картата, ако продължим по черния път ще слезем в Конарско, значи това не е вариант. С позаобиколки около маркираната идеално обрасла пътека, през доста коприва сме на чешмата за която татко каза, че трябва да минем покрай нея. 

Водата течеше много слабо. Ние останахме да пълним водата, а баща ми без багажа мина малко напред да поразчисти малко пътя. Повече от идеална маркировка, а път – е има, но в коприви, къпинаци драки. А ние очаквахме на минем бързо от тук. След малко срещнахме един турист – руснак или сърбин, не разбрахме точно. Целия беше изподран и в кръв и повтаряше „нема пути”. Та от него разбрахме, че и нататъка е така – ужас. Като го видяхме колко е изподран спряхме да се облечем, вече достатъчно се бяхме изпожилили с копривата стези голи крака. Свалям раницата и какво да видя – разпрана по шевовете на ципа на едния от джобовете.  Татко вървеше отпред, за да поразчиства малко с ножиците. Темпото ни беше плачевно, направо се влачехме, но пътя не позволяваше друго, поне маркировката е добра. Раницата ми се изпосадра още, все се кланяше на някъде, а и гледах да внимавам да не падне нещо и вървенето беше още по-трудно. Хубаво, че  в един момент в гората пътеката се поразчисти и отново моожеше да се върви нормално. Много се чудихме от къде минават – нали и нощен преход правят от Предела до Бузлуджа. Явно има и друг път, но не го знаем, татко миналата год., като е минавал от тук не е било така. В 19:00 сме под вр. Грамадлива, минаваме ски пистата и на х. Грамадлива спираме за малка почивка.

Надолу по пътеката и след 10 мин. сме на х. Химик – много добре е направена.

Още малко ни остава – по шосето надолу и в 20:20 най-накрая сме на х. Предела:

Тази коприва и тези драки направо си ни разказаха играта, а и раницата ми се скъса от тях. Настаниха ни горе в една приятна и много топла стая. Слязохме долу в заведението да хапнем. Татко пак ме пита какво ще ядем, май още не е запомнил, че като съм ядосала по пътя искам бира с картофки. Вместо хляб ядохме пърленки – бяха много вкусни. А на мен една бира не ми стигна, че и втора изпих. Макар, че за утре отново се очакваше кратък ден и сме го минавали преди месец, решихме да тръгнем в 7 сутринта, за да няма пак неприятни изненади. Та уж си заших раницата-аз я минах и татко и той.