Ставаме малко по-късно днес. Слизаме в столовата за закуска. Имаше много хора. Някаква голяма група с френски туристи и още други. Навън беше мъгливо и нищо не се виждаше. Точно като взех супите и щяхме да сядаме да закусваме,татко дойде от отвън и каза, че се прояснява – ставало за снимка. Еми супер ще хапнем, ще се снимаме, ще видя къде е параклисчето и ще тръгнем. Естествено не се получи така. Като излязохме отвън всичко беше в мъгла.
Нашият спътник от Ком реши да ни прави отново компания. В 07:50 тръгнахме от хижата по доста приятна пътека. След около час сме на вр. Ушите – тук има отклонение за х. Васильов и Хайдушка песен.
Някъде след вр. Ушите имаше разклон – 2 пътеки – на едната в ляво по по-високото пишеше упасен участън-не преминавай и татко реши да минем по другата в дясно по по-ниското. Аз се порасърдих. Съгласих се, но му казах, че после, ако мисли да подсича Козя стена го оставам и аз минавам отгоре. Скоро се видя и х. Козя стена:
На път за нея се разминахме с няколко туристи. Тук
срещнахме една по-голяма групичка, които също правели Ком-Емине, но за доста
повече време – обмисляха да ходят към х. Васильов. Хижарите тук не бяха никак
гостоприемни. Очакваха някаква група да дойде, не даваха да се хвърля при тях
буклука – трябва да си го носиш. Пестят водата – едвам ми дадоха да си напълня
шишето. Останахме с лошо впечатление за хижата.
Точно сложихме раниците, тръгваме и заваля. Тогава дойдоха и групата с
френски туристи от х. Ехо. Сваля ме ги пак, вадим и слагаме дъждобраните и
тръгваме. Скоро спря и стана много задушно. Спряхме да свалим дъждобраните и
продължихме. Тук някъде се видя и Троянската арка.
Пред нас бе вр. Козя стена. Супер най-накрая малко по-алпийски терен. Баща ми се по ядоса, че искам да минем отгоре, а не да го подсичаме, но се съгласи, като каза само да не го карам да бърза.
– може да си поседнеш чак. Тук по-въжетата е супер, като кончето в Пирин, най-после съм по любимите ми алпийски участъци. Към края на парапета се спусна отново мъглата,
но скоро след върха се раздигна. Разминахме се с групата жени, която чакаха на х. Козя стена, май се бяха доста поизморили – питаха дали вече не са стигнали. А ние продължавахме към Троянския проход.
След вр. Козя стена настроението ми се беше подобрило доста. Към 13:30 видях, че имаме още до прохода (все пак арката се виждаше) и предложих да обядваме. Така и направихме. А в ляво от нас се виждаше Беклемето:
В 14:20 пресякохме прохода, където се извършваха ремонтни дейности. Времето беше много задушно, точно като пред дъжд. И напред към арката
Продължаваме по приятен черен път. Имаше отклонение за х. Чучул. А не след дълго пред нас в ляво и далечината обвити в облаци се показаха вр. Амбарица и Купените. Много им се зарадвах, като ги видях – сега бяха обвити в облаци и си пожелавах утре като сме по тях да не са.
Толкова им се зарадвах, че като видях, че телефона има обхват звъннах на майка да й кажа, но тук получих и лошата новина, че с брат ми гледали, че днес и най-вече утре времето в тази част на планината ще е лошо с гръмотевични бури. Никак не ни се харесваше това, но какво да се прави – време. Татко отдавна все казваше, че ще си слага сандалите и все не го прави. Накрая спря, преобу се и след около 500 метра сме на зсл. Орлово гнездо, което, ако баща ми не ми беше извикал щях да пропусна, аз вървя по пътя напред и си го подминах. Спряхме за почивка, напълних си вода, много ми хареса чешмата отвън. Поговорихме малко с хижаря и той ни каза, че утре, а и днес ще ни вали дъжд. Така и стана. Малко след като тръгнахме от заслона, почна първо да капе леко и аз се противях да слагаме дъждобраните, защото е само облак. Да, но след 2-3 мин. заваля по-силно, трябваше да ги сложим-ужас не издържам с него, пречи ми, а и е много горещо. Та така до х. Дерменка беше спира, почва, спира, почва- сложи дъждобрана, свали го ужас – татко каза, че все едно сме казармата – облечи се, събличи се…
Малко почивка на х. Дерменка. От хижаря разбрахме, че към и на х. Добрила вали. Вали не вали, ние продължава ме. Вървим по пътеката и наблюдаваме времето около нас някъде се стеле мъгла, чуват се леки гръмотевици, значи някъде вали, а и на места слънцето се прокарваше – хубав спектакъл на времето.
Скоро отново ни заваля. Този път не бяха облаци, а силен и продължителен дъжд. Вървенето с дъждобрана беше ужасно, вали, горещо е, имах чувство, че ще се задуша с него едвам издържах. Някъде бе валяло градушка. Пътеката бе в големи локви, не стига, че вали, ами и тях да се чуди човек как да мине и то покрай хвойната. Доста се поизмокрих ме – краката най-вече, аз бях със сандалите, иначе анцуга, крачолите му долу пак бяха във вода и кал, а на татко обувките май пропускат вода, защото каза, че са му мокри краката. Когато излязохме на една поляна имаше едно стадо и изведнъж от някъде се показаха и ни залаеха едни кучета. Май никак не разбираха от дума, доста ни следваха и лаха. Не ми стига дъжда и, че се задушавам в тоя дъждобран, ами и кучета. Стигнахме разклона за х. Незабравка и малко след него намаля и накарах татко да спрем да махна дъждобрана, защото вече ще умра с него – не издържах, направо се задушавах. Обикаляме вр. Добрила в 20:00 пред нас е х. Добрила.
– вр. Добрила. Питаха ме какво ще вечеря ме – е как какво бира с
пържени картофи. След тоя дъжд, така се бях ядосала, че трябваше да се успокоя.
Бяхме в обща спалня – тук се запознахме с Таня, Косьо и Изабела, също минаваха
Е-3. Те смятаха на другия ден да останат тук, заради гръмотевичните бури, които
даваха да има, е май и на нас ще ни се наложи да останем. Влизах в интернет в
доста сайтове и прогнозите бяха еднакви – гръмотевични бури.
Няма коментари:
Публикуване на коментар