ДЕН 2 – 27. 07 - петък

В 06:39 тръгваме от х. Петрохан, отново в мъглата, по пътечка през гората. Скоро излизаме от нея на черен път. Тук започна да се прояснява и направих първата снимка за деня: 

След час вървене сме на разклона за Вършец и Тодорини кукли. Тук заради мъглата пропуснах да снимам баща ми (нали е Тодор) с върха, но после като бяхме вече от другата страна на Тодорините куккли направих обещаната снимка:

Продължаваме си по черния път и нашия добър спътник мъглата отново реши да ни пресече пътя – беше интересно как се мести и в един момент е толкова гъста, че едва се вижда следващия пилон, а след малко е на някъде в страни, по –ниско и пред теб е ясно.

Някъде на около 2-3 км. преди да почне слизането към р. Пробойница в ляво от пътя до него и при самото слизане имаше загасено огнище. Имало е пожар – все още димеше.

После от хижаря на Пробойница разбрахме, че е било преди десетина дни. В 9:10 започваме да слизаме към р. Пробойница, тук татко обърка пътя, продължи си черния път побилото, но му извиках, че верния път е надолу. Тук мъглата отново се придвижи към пътеката и се сгъсти:



Скоро сме на „Дяволски проход” – разклона за х. Бялата вода и Вършец. Тук малко се чудихме на къде е нашия път, че не си виждаше много, но на 100-200метра по надолу в дясно беше дървото с маркировката и табелата и продължихме по пътеката. Стигнахме до един кръстопът, с разрушени бараки, мочурливо място:

Решихме да продължим направо. Появи се един възрастен човек с кош на гърба, предполагам, че е боровинкаджия и го питахме дали това е пътя за х. Пробойница. Каза ни, че е този и, че маркирания път сече някой от завоите на черния път. Продължихме и скоро видяхме и маркировката. Вървяхме само по черния път покрай р. Пробойница, явно маркировката наистина подсича някой завой, защото по черния път на места доста време я нямаше, но имайки предвид, че ни заваля дъжда, следвахме пътя. Минахме покрай красиви малки водопадчета и вирчета на р. Пробойница:

Малко преди хижата спря да вали, сваляме дъждобраните. В 11:00 сме на х. Пробойница. Първо ни посрещна кучето с лай и слизане да мостчето пред хижата. Качихме се до нея и седнахме вътреда обяваме, че навън прекапваше. 

В 11:35 тръгваме от хижата. Малко след нея срещнахме германците с магаретата тръгнали от Емине за Ком. Скоро спираме да си пребера горнището, че ми беше доста топло и ни застигнаха два колоездачи. Единия  го познах – Борис Борисов, доста пъти съм чела разказите му за предишните минавания по Е-3. Спряха, снимахме се и си пожелахме късмет и да стигнем морето.  Тук искам да им благодаря и да двамата за следите от колелата, които през следващите дни доста си ни помогнаха за пътя. Няколко минути по-късно започнаха първите къщи на Губислав. Малко след като минахме сградата на кметството  излязохме вече на асфалта и спряхме, за да сменя маратонките със сандалите. Карахме по него, но до едни къщи, където ни залаха кучетата видяхме, че маркировката се отбива и минахме по нея. След известно време отново излизаме на шосето

На слизането по тази пътечка която се вижда хващайки някой треви да не се подхлъзна си порязах малко единия пръст на ръката, (малка драскотина) след 1-2мин. вече бе забравена.  Тук някъде по асфалта се чухме с майка, не пропусна да спомене, че предния ден и този сме се движили с час по-бързо от това дето и бяхме написали, като план. Но сега, като се замисля май не трябваше да бърза да ни хвали, че през следващите дни стигахме по тъмно, че и след Котел и пътя объркахме. Към 14:00 сме в района на жп. гара Лакатник, спираме до първото магазинче да вземем хляб, но нямат. Продължихме в ляво по шосето и скоро сме на моста и пресича ме р. Искър 

 
Минаваме мостчето, стълбичките и  сме на жп. гара Лакатник. Точно като по поръчка дойдоха и влаковете. Бях се размрънкала, че искам да видя влак, нищо, че само от 1 ден не съм - май ми долипсваха. 

Малко почивка на гарата – снимки, вода, татко пита колегите си на къде продължава пътя и отново тръгваме. Почна да ръми, минаваме линиите и вървим по шосето, аз снимам лакатнишките скали:

Спираме отново на няколко магазинчета, за да вземем хляб, но никъде нямат. Излязохме от гара Лакатник и продължихме към селото. Някъде по пътя срещнахме един човек от който разбрахме, че днес е празника на св. Пантелеймон и на х. Тръстеная имало курбан на обяд за здраве. На предпоследната спирка преди селото имаше чешма, там спряхме за водопой и продължихме, още една спирка и веднага след нея табелата село Лакатник

Спряхме на чешмата срещу кметството. Аз отново се преубух, но тук открих, че като си измиеш и краката, след това с вървенето е доста по-лесно. Малко снимки 

и тръгваме отново. Тръгваме по черния път, но на места го изоставаме и вървим по маркираната пътека. След дългото слизане този ден започна и качането. Чуваха се пиратки и говорене, скоро се рзминахме с една групичка – слизаха от хижата. Тук по пътеката нагоре към хижата татко започна доста да се измаря и често спира за глътка въздух. А аз, както и в следващите дни на изкачанията хвърчах напред. Няколко мин. преди 18:00 бяхме на х. Тръстеная. 

Хижарите ги нямаше, били на малиновата плантация. Все още имаше хора от празника и едно бусче, което предлагаше бира, взехме по една, искахме пържени картофи, но бяха свършили и взехме кебапчета.

После дойде хижарката, явно и се бяха обадили, показа ни стаята, от терасата се виждаше Долното езеро

Тук се запознахме с Румен – баща му бил германец, които тръгнал с магарето по Ком – Емине. За него бяхме разбрали още от шофьора на таксито, което ни закара до х. Ком. Беше ни казал, че е ходил да търси магаре. Румен бил тук на х. Тръстеная от 3 дни, много бил натоварил магарето, било цялото в рани и ходил във фермата, която е близо да го лекува. Този ден се опитал да продължи, но стигнали до някъде и се върнали, каза че било трудно за животното да мине и гледаше картите от къде може да слезе и да продължи. Баща ми вечеря пилешка супа, а аз от осветената боб чорба за празника. Имаше хляб и взехме един и татко се успокои, че ще има за другия ден, че той без хляб не може да яде, пък от маршрута за утре няма от къде да вземем храна, а за по-следващия имахме уговорка с хижяра на х. Кашана да ни вземе храна. Отбих се да почета закрилника на пътниците св. Пантелеймон