ПОДГОТОВКАТА

Мотивацията, волята, желанието за успешно минаване бяха огромни. Ком – Емине бе мисъл, желание, цел с която си лягаш и ставаш. Четох всичко, което открия за този маршрут, та дори и по няколко пъти. За физическата подготовка и тя бе налице – с баща ми редовно си ходим на походи из Стара планина, Рила, Пирин, Витоша; по принцип всеки ден си бягам  поне по 6 км.,  така че бях сигурна, че съм готова за този поход. Преди да тръгнем с баща ми тази година минахме някой участъци от маршрута – през май от кантон табелите, през х. Чумерна и Буковец до гр. Твърдица, през юни от х. Предела до х. Буковец, началото на юли от кантон табелите до Котел и една част от Ришки – Върбишки проход. Баща ми бе минал и други отсечки от маршрут тази година. А през предходни години и някои други участъци.

         Имайки предвид, че общоприетото мнение е, че края на юли и началото на август е най-доброто време за минаването на Е-3 избрах да тръгнем на 26 юли по предварителен план:

Ден 1: Берковица - х. Ком - х. Петрохан
Ден 2: х. Петрохан -х. Тръстеная
Ден 3: х. Тръстеная - х. Мургаш
Ден 4: х. Мургаш - х. Кашана
Ден 5: х. Кашана - х. Ехо
Ден 6: х. Ехо - х. Добрила
Ден 7: х. Добрила - х. Тъжа
Ден 8: х. Тъжа - х. Бузлуджа
Ден 9: х. Бузлуджа - х. Предела
Ден 10: х. Предела - х. Чумерна
Ден 11: х. Чумерна - гр. Котел
Ден 12: гр. Котел - х. Върбишки проход
Ден 13: х. Върбишки проход - Ришки проход
Ден 14: Ришки проход - Дъскотна
Ден 15: Дъскотна - Козичино
Ден 16: Козичино - нос Емине

        

            Бяхме се обадили по хижите, за нощувките. Разчитахме да нощуваме по тях – спестихме носенето на спалните чували и палатката. За храната също разчитахме основно по хижите. Бяхме си взели и гледахме да имаме за поне 2 ядения в раницата.

         За багажа – моята раница бе 9,400кг., само дъждобрана ми беше 1,200кг. Ужас, толкова исках да е под 8, но нещо не се получи. На баща ми беше 14,650кг. и една торбичка 4,100кг.