ДЕН 14 – 08. 08 - сряда

Станахме сутринта, закусихме, напълнихме си вода. Обяснихани пътя, даже схема ни начертаха и към 09:00 тръгнахме. Покрай една чешма, каптаж и още една чешма, както и ни казаха излязохме на обръщалото:

Цигански гроб - или поне така мисля, мястото където обядвахме предния ден. Дам още тук сме объркали пътя. Има маркировка и табела за Върбица, но кой да види предния ден тях. Ние видяхме маркировката на горе и без да се усъмним и погледнем някой от другите пътища тръгнахме натам. Е от тук по главния, чака лиран път по долината на р. Герила. Много се набиваха краката, но нямаше как иначе, смених сандалите с маратонките, появиха ми се първите пришки – две, едната бе на малкото пръстче и доста болеше, като стъпвах. На 2-3 места по този чака лиран път забелязахме бялото и червеното. Минахме покрай чешма

и едно красиво вирче, където спряхме за почивка 

Скоро сме на бившия детски лагер – Писаница.  Чудехме се къде ли излиза пътя, които снощи не открихме, за да слезем към прохода. В 13:20 влязохме в летовището Върбища, спряхме за по кола и разбрахме, че към обяд  са минали трима, като нас. Тръгнахме за хижата в 13:50 бяхме там. Обядвах ме. Включих да се позареди батерията на телефона и фотоапарата. Обадихме се в къщи да знаят къде сме. Мислехме да продължаваме към Елешница. След разговор отново с meco – още веднъж благодаря за помоща, решихме да тръгнем. Тук имаше две немски овчарки, бях се събула и едната ми отмъкна единия чорап и не го върна.

В 15:30 тръгнахме. Оказа се, че трябва да се върнем до летовището – да знаехме, нямаше да ходим до хижата, но вече е късно. Карай още 6 км. Тук питахме на къде да вървим. Един човек ни обясни, даже ни придружи до „Миризливата вода”. Там имаше доста хора и те ни казаха за миналите преди нас по-рано. Отново по чакалирания път. Минаваме покрай няколко чешми:

Разминаваме се с кола  два камиона за дърва, които ни увериха, че сме на правилния път. В 18:40 бяхме на Кольов гроб. След един завой започнахме да слизаме и в 19:30 пресякохме р. Елешница и спряхме до горското стопанство. Проблем с маркировката нямахме.

Навсякъде бе заключено, нормално, но в тази постройка,

прозорецът най- в ляво бе отворен, там спахме – баща ми на зелената маса,

а аз на три събрани една до друга пейки   

Имаше табела за чешма, татко ходи до нея, но каза, че е далече и няма смисъл. Да така е реката бе зад постройката. Там си измих краката и изпрах чорапите и тениската.