ДЕН 4 – 29. 07 - неделя

Тази сутрин станахме по-рано. След като вечерта не ми се получаваха снмките сутринта успях да направя няколко: 

тук спахме:

другата част от помещението към липсващия прозорец от където влизаме и на които вечерта наредихме камъни, за да е по-топло

ето как минаваме, че чак седи табелка със стрелка х. Мургаш. В 06:15 тръгваме от хижата. Табелката сочеше нагоре, минаваме зад хижата и търсим пътеката наляво, но няма маркировка. Оказа се, че трябва да се върнем 100-200м. по пътечката от която дойдохме вечерта и от там нагоре, но снощи  сме пропуснали да видим, че е от тук. Позагубихме 10-15 мин. да открием на къде сме. Вървим през гората нагоре, скоро излизаме на открито и вр. Мургаш е пред нас. Продължаваме по стълбовете, те изкачаха върха право нагоре и аз минах от там, а татко заобиколи по черния път нагоре. Стигнах преди него, но се поизморих и го изчаках малко да дойде и отидохме до метериологичната станция. Малко снимки на върха

бисквити за закуска и тръгваме отново. В метериологичната явно имаше някой, но спеше. След час сме на Зла поляна.

Продължаваме без да спираме. Движим се основно по  широк черен път, на места маркираната пътека от където минахме сечеше някой от завойте му. Около 11 сме на „Хайдушкото кладенче”. Спряхме за вода и малко почивка. 

Продължаваме по черния път, започнахме да чуваме шум на коли, а и пътя бе чакалиран, та ни се набиват краката и е нанадолнище и почнах мното да се изнервям, че не стигаме вече прохода. Е в 12:25 най-накрая го стигаме.

Спираме да обядваме. Аз отново си измих краката, почна да ми става навик, но после по-лесно се върви.

В 13:00 поемаме по шосето за с. Горно Камарци. След двайсетина мин. видяхме горе в ляво постройка,

предположих, че това е туристическата спалня. След малко бе и нашата отбивка в ляво покрай оградата на “ДДС Витиня”. Следваме само нея и след около час и половина излизаме на входа й. Тук не открихме маркировката, но татко се качи малко нагоре и видя паметника на Ботевградски проход и по пътя отидохме до там.

Тук имаше хора излезли на пикник, дадоха ни от тяхната вода, питахме ги дали знаят на къде е пътя, че бяло и червено имаше само на едно дърво с страни от паметника. Едното момче направи справка с gps и каза, че излиза някакъв път, но не можа да ни даде точни указания. Тръгнахме по пътя зад паметника. Маркировка имаше от време на време, на места толкова дълго липсваше, че се чудихме дали сме на правилния път. Някъде я вишдаш да се откланя от пътя, явно сече завоите, но пътечките са обрасли и бялото и червеното липсва и имаше доста чудене на къде, а и времето напредваше, а още не бяхме стигнали Стъргелска мандра. Е карайки по пътя около 16:00 я стигнахме. Маркировка сочи на горе и по пътя, а сега на къде? Знаехме, че този нагоре през гората е по-пряк, но може много да се объркаме, изкарах картата и това което си бяхме записали за тази част, за да решим от къде да минем. В този момент чухме мотори, спряхме ги да ги питаме за пътя. Казахани да минем по пътя, а не нагоре през гората, защото ще се объркаме със сигорност и ще загубим много повече време, а и пътя бил добре маркиран. Да така и беше. Както ни бяха и обяснили  първо стигнахме разклон на ляво – нашия път и в дясно за с. Стъргел. Бялото и червеното личаха много добре. После минахме 2 моста и 2 чешмички. Супер и вода имаше. 

Е май проблема с маркировката бе до стъргелска мандра, а не след нея, както ние очаквахме. Само дето този черен път доста си ни по измори и обсаждахме, а и така решихме първоначално да останем на х. Чавдар, а изоставането ще го наваксваме в по-малките ни предвидени дни. Малко преди нея ни задминаха няколко АТB. Стигнахме я около 18:30.

Баща ми влезе да каже, че смятаме да останем да нощуваме тук, а аз седнах на пейката и се събух, че с тея маратонки пак ми горяха краката. След това татко се обади на хижаря на Кашана, че смятаме да останем тук и утре да продължим и като минем от там да си вземем поръчаната храна. Да но нямало да можем да я вземем тогава, бил ни приготвил стая и вечеря, а и имал рожден ден и си оставил гостите за да се качи до хижата. Позачудихме се и решихме да продължим. И така, обух се, татко се обади, в хижата, че сме решили да продължим и тръгнахме нагоре. Скоро пред нас се изправи и вр. Баба. Хубаво, че се подсичаше, че така, като го гледах щеше да ме поумори да го кача. По пътя, покрай паметника и сме на вр. Марагидия, след което сме с хижаря на Кашана. Вече се здрачава, а гледките надолу към с. Мирково, Буново, Челопеч, Златица са уникални. Виждаха се и язовири. Мястото е неповторимо. Жалко, че се стъмваше и снимките ми не се получаваха. Така и не се научих да снимам с фотоапарата в тъмното. Все нестава – или наистина неможе, макар, че не ми се вярва или аз просто незнам как – май е това. Все пак ето няколко снимки който успях да направя:

По пътя имаше доста стада коне, а гледките ще ги помня винаги. Съжалявам само, че е тъмно и неможах да го снимам, но пък така в мрака е адски красиво. След 22 бяхме на хижата.

  Показаха ни бунгалото в което ще нощуваме, оставихме си нещата и слязохме в столовата на хижата за вечеря. Разговори с хижаря, който както вече споменах имаше рожден ден. Спомена ни за една група преди нас, която е нощувала там. С татко пиха по ракия.  Когато ни пита за колко часа да ни приготви закуската с баща ми почнахме да спорим – той беше много изморен и искаше да си почине и казваше чак в 6, а на мен като го чуех лошо ми ставеше, много е късно закуска в 6, тогава веча трябва да сме тръгнали – път ни чака, ще гоним х. Ехо. Но в крайна сметка трябваше да склоня за закуска в 6.